508 катастрофи с електрически тротинетки са се случили у нас от началото на 2023 г., а скокът през 2024 г. е над два пъти. Това сочат данни на Министерството на вътрешните работи, поискани от „Телеграф“, след като миналата седмица 16-годишно момче загина при падане от е-тротинетка след преминаване през неравност на пътя в Плевен.

Съгласно Закона за движението по пътищата е-тротинетките попадат в категорията индивидуални електрически превозни средства (ИЕПС) заедно с е-велосипедите, е-скутерите, е-моноциклите, е-скейтбордите, е-ховърбордите. Според данните през 2023 г. у нас с такива превозни средства са станали 185 катастрофи, от които 145 тежки. При тях са били ранени 153 участници и са загинали трима.

Само за първата половина на 2024 г. обаче се регистрира мащабен скок, като катастрофите са 323, от които 185 са тежки. При тях са ранени 192 участници в движението и са загинали петима души. Те станаха шестима след инцидента в Плевен. Така на годишна база скокът в броя на инцидентите е над три пъти. От МВР обаче не поддържат статистика за спецификата на катастрофите, както и за това кой е виновният.

Към момента законът у нас изисква от водачите на ИЕПС да ползват светлоотразителна жилетка или елементи, когато се движат по тъмно, както и да са с включени светлини. Те трябва да се движат само по велоалеи и велоленти, а където няма такива, да се движат максимално вдясно по платното. Задължително е носенето на каска, но само за непълнолетните водачи.

В закона са изредени и няколко ключови забрани. С е-тротинетка водачите нямат право да се движат по пътища, където ограничението на скоростта е над 50 км/ч, както и да ползват BUS ленти. За тях важи и генерално ограничение на скоростта от 25 км/ч. На ИЕПС е забранено да се вози друго лице освен водача. За тротинетки и е-колелета също така е забранено да се движат в пешеходни зони. На водачите е забранено да ползват мобилни устройства, докато се движат. За нарушенията е предвидена глоба от 50 лв.

Според експерти основният проблем с ИЕПС е липсата на контрол върху забраните, наложени в закона, липсата на вело-инфраструктура и слабата подготовка по безопасност на движението на подрастващите (виж карето). Проблем са и последиците от катастрофа, при която виновен е водачът на ИЕПС, а пострадал е пешеходец. „Всички сме свидетели, че често тротинетките се движат със скорост над 25 км/ч. Дори и при такава скорост обаче мъж водач може тежко да рани или не дай Боже да убие дете или възрастен човек“, коментира проф. Стоян Проданов от Асоциацията на българските застрахователи.

Според него е необходимо някакъв вид полица „Гражданска отговорност“ да стане задължителна за водачите на ИЕПС. „Иначе ще сме свидетели на все по-нарастващ мащаб на този проблем. В момента водачите на МПС имат сигурността, че има кой да поеме щетите, причинени от тях при катастрофа. Това липсва при водачите на ИЕПС. Те носят отговорност, но при липса на застраховка плащането на огромните в момента обезщетения за телесни повреди е много съмнително, че могат да бъдат платени“, каза още Проданов. Той призова законодателят да разшири ограниченията в Закона за движението по пътищата, като наложи регистрация, както и проверка за максималната им скорост. Според него тротинетките трябва да се управляват само от лица с валидна шофьорска книжка, както и да бъде наложено ограничение на възрастта за ползването им.

За контрол на скоростта и крути мерки срещу нарушителите призова Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ). „Всички виждаме, включително и полицията, че масово е-тротинетки се движат със скорост много над 25 км/ч. Предлагам една бърза поправка в ЗДвП, по подобие на тази за пияните и дрогираните водачи на МПС. Контролните органи трябва да имат правото да тестват на пътя максималната скорост на ИЕПС. Имат радар, така че това е технически възможно. Ако се докаже, че средството развива над 25 км/ч, конфискация на мига“, призова Георгиев. Според него спазването на ограничението от 25 км/ч сериозно би намалило рисковете.

Асоциацията на пострадалите: Каските да са задължителни

„Тротинетките са на свободен режим и няма изискване водачите да имат шофьорска книжка. Това е сериозен риск, при положение че у нас няма задължително обучение по пътна безопасност в училищата. Така на пътя редом с коли и автобуси излизат деца и младежи, които често нямат никакви познания за Закона за движение по пътищата“, коментира за „Телеграф“ Владимир Тодоров от Асоциацията на загиналите при катастрофи.

Според него контрол за спазването на ограничението на скоростта изцяло липсва, а в случаите с непълнолетни санкциите са трудни за прилагане заради необходимостта да се вика родител, който да бъде наказан вместо детето. „Все още режимът за колела и тротинетки у нас е много либерален откъм безопасност. Вече почти няма европейска държава, в която да няма изискване за каска. У нас все още това е препоръчително и е задължително само за водачи под 18-годишна възраст“, каза още Тодоров. Той призова за въвеждане на задължителни часове в училище по пътна безопасност.