Българската прокуратура официално е поискала от Москва да ни предаде трима руски офицери, служители на Главното разузнавателно управление (ГРУ), обвинени, че са отровили оръжейния търговец Емилиян Гебрев, сина му Христо и производствения директор на фирмата им “Емко” Валентин Тахчиев през 2015 година, пише „24 часа“. 

Други шестима руски разузнавачи също задочно са обвинени, че в продължение на 10 години са взривили четири оръжейни склада у нас, в които се е съхранявала продукция, предназначена за Украйна и Грузия. 

Искането за принудително довеждане на тримата офицери от ГРУ е отпреди по-малко от месец, тоест в мандата на и. ф. главния прокурор Борислав Сарафов. Това е първият опит руснаците да ни бъдат предадени, макар че те са задочно обвинени от началото на 2020 г. Разследвани са за опит за убийство, като делото се води от Софийската градска прокуратура. По него не е установена българска следа. 

Обвинението е, че в периода от 28 април до 4 май 2015 г. в София са опитали умишлено да умъртвят Гебрев, сина му и Тахчиев по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като деянието е извършено чрез интоксикация с неидентифицирано вещество с фосфороорганичен характер. Това посочиха от държавното обвинение, когато задочно обвиниха офицерите от ГРУ. 

Градската прокуратура чрез Върховната касационна (ВКП) е изпратила молбата за правна помощ до Москва. До момента отговор няма. Големият проблем обаче е, че руските закони не позволяват предаването на техни граждани на други страни. За отравянето на Гебрев, сина му Христо и Валентин Тахчев обвинените са Сергей Федотов, Георги Горшков и Сергей Павлов. По-късно групата за разследваща журналистика “Белингкат” освети, че това са псевдонимите на Денис Сергеев, Егор Гордиенко и Сергей Лютенко от ГРУ. 

Сергеев/Федотов е сред заподозрените и за отравянето на двойния агент Сергей Скрипал с “Новичок” в английското градче Солсбъри през 2018 г. Той напуска България вечерта на 28 април 2015 г. Гебрев, синът му и Тахчиев са отровени в същия ден. 

До момента известното е, че оръжейникът пристигнал в подземния паркинг на БЧК, който е близо до централата на “Емко”, малко след 9 часа на тази дата. Следобед до него паркирал колата си Тахчиев. Две минути преди 14 ч охранителните камери заснели непознат мъж с шапка и ръкавици. Той носел нещо в ръцете си и последователно се доближил до колите. От снимките, които преди години публикува прокуратурата, не се разбираше какво точно прави. Вероятно тогава е поставил отрова по дръжките на колите. Мъжът прекарал около автомобилите две минути. Излязъл от паркинга четири минути след като бил заснет за първи път. 

Подготовката за отравянето обаче вероятно е започнала месеци преди това. Първото регистрирано влизане на Сергеев /Федотов, Павлов/Лютенко и Горшков/Гордиенко у нас е на 2 февруари 2015 г. Те пристигнали в София с три различни полета. Лютенко (Павлов) се настанил в хотел “Хил” като поискал стаята му да гледа към паркинга на БЧК. Той отседнал в същия хотел и през април. Тогава Федотов (Сергеев) бил в друг хотел на около 300 м от БЧК. Пак през април 2015 г. Лютенко имал стая и в хотел, който е от другата страна на бул. “Черни връх”. 

“Разположението на трите хотела, ползвани за посочените времеви периоди, най-вече преди инцидента, не е избрано на случаен принцип, а е по-скоро продиктувано от необходимостта обектите на престъплението да бъдат както проучвани отблизо, така и извършителите да могат да осъществяват контрол над обекта и да имат бърза и ефективна комуникация помежду си, ключова за реализирането на толкова добре организирано тежко криминално престъпление”, казаха разследващите, когато задочно обвиниха тримата. 

При следващото си идване у нас през април Сергеев и Гордиенко кацнали с един полет в Бургас. След това наели кола, с която пътували до Варна. На 28 април вечерта Федотов отлетял през летище София. 

Сега всеки един от тримата има Европейска заповед за арест, както и са обявени в Шенгенската информационна система и Интерпол. 

В тероризъм пък са обвинени шестимата офицери от руското разузнаване, които се разследват за взривовете на военни складове в последните повече от десет години. И това дело се води от Софийската градска прокуратура. Според разследващите и шестимата са граждани на Русия, което затруднява изправянето им пред нашия съд по същата причина. Москва не позволява екстрадиране на нейни граждани. 

Неотдавна разследващият журналист Христо Грозев обяви, че някои от шестимата са на държавна служба. Те са федерални инспектори в Сахалин, Магадан и Сибир, а един е представител на Русия в Тайланд. 

Първият случай, за който са разследвани, е от 12 ноември 2011 г. Тогава в склад на “Емко” до севлиевското село Ловни дол избухва взрив. Унищожени са боеприпаси, които според прокуратурата е трябвало да бъдат изнесени в Грузия, която е във военен конфликт с Русия от 2008 г. 

Вторият е от 21 март 2015 г. Тогава избухва пожар в складове до село Иганово, които са на ВМЗ – Сопот, а след това започват взривове на продукцията в тях. Част от унищожените боеприпаси отново са на “Емко” по информация от Министерството на икономиката. 

Третият инцидент е от 14 април 2015 г. отново в складовете на ВМЗ – Сопот, в село Иганово. За него няма информация за боеприпаси на “Емко”. Тогава основната версия е за пожар, след който са последвали взривове. 

Само месец и половина по-късно, на 31 май, в сградата на бившия Институт по специална техника в София лумва пожар, който изпепелява доказателства по делото за взривовете в складове на ВМЗ – Сопот до село Иганово. Заключението на пожаротехническата експертиза е, че огънят не е от самозапалване. 

Четвъртият случай е от 11 март 2020 г. до Мъглиж, когато е взривен склад за капсул-детонатори и капсул-възпламенители на оръжейния завод “Арсенал”, който е стратегически обект за националната сигурност. И четирите взрива си приличат, показва експертиза, изготвена от дирекция “Специални операции и борба с тероризма” (СОБТ) в МВР. 

Прави впечатление, че при всичките няма пострадали и загинали, а ситуацията се развива по един и същи начин – първо възникват пожари, които да предизвикат оттеглянето на персонала, след което започва взривяване на продукцията.