Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 22 юли 2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което подсъдимия Борислав Николов е осъден на 13 години и 4 месеца затвор за убийството на съпругата си Кремена във Варна, съобщиха от съда.

Припомняме, че зверското убийство стана на 24 срещу 25 февруари миналата година в семейното им жилище във Варна. Трагедията се разигра два дни преди първото заседание на бракоразводното им дело, предизвикано от малтретирана жена.

В годините тя е подавала множество жалби в МВР срещу съпруга си. Бракът им е белязан от постоянно насилие, скандал предшества и въпросната фатална случка. Борислав започва многократно да я удря в стената, след което като я пребива звъни на майка си, за да му помогне да изнесе багажа си. Кремена заключва след него, а на следващия ден полицията открива безжизненото й тяло, след сигнал подаден от майка й.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание, предаде БЛИЦ. Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Борислав Николов срещу въззивното решение.

С присъда на Окръжен съд – Варна подсъдимият в производство по чл. 371, т. 2 от НПК („Съкратено съдебно следствие“) е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК (за убийството на съпругата му, извършено през 2019 г. в гр. Варна с особена жестокост и по особено мъчителен начин), поради което му е наложено наказание от 18 г. „лишаване от свобода“, което е намалено с една трета на 12 г. (заради съкратеното съдебно следствие).

С решението на Апелативен съд – Варна е изменена присъдата, като е увеличен срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 20 г., редуцирано с една трета на 13 години и 4 месеца, както и размерът на обезщетенията по гражданските искове на родителите на пострадалата до предявения размер от по 100 000 лв. В останалата част присъдата е потвърдена.

В решението на ВКС се посочва, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Борислав Николов е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, поради което провел съкратено съдебно следствие. Липсват допуснати процесуални нарушения, свързани с правилността на провеждане на диференцираната процедура и липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по правно значимите факти, признати от подсъдимия, посочват върховните съдии. 

Според съдебния състав на ВКС действията на Николов, описани във внесения обвинителен акт и признати от подсъдимия като факти, са квалифицирани правилно. Възраженията в насока субективна несъставомерност на деянието не могат да се приемат за основателни. 

„Несъмнено е, че в случаите, когато деецът причинява редица телесни увреждания на пострадалата с нанасяне на множество удари, най-вече в главата ú, в резултат на което настъпва смъртта, макар и след т. нар. светъл период, какъвто именно е коментираният случай, е налице умисъл за убийство, а не смесена форма на вина“, категорични са върховните съдии.

Без значение е, че веднага след побоя пострадалата е могла да се движи, да се качва и слиза по стълби, защото съдебномедицинската експертиза установява, че причината за смъртта е притискане на мозъка от кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, възникнал след травматични увреждания по главата и лицето. Тези факти говорят за умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда“, пише в мотивите на решението на ВКС.

Според върховните съдии са неоснователни и доводите в касационната жалба за подценяване на данните за личността на подсъдимия – много добри характеристични данни по месторабота, трудова заетост, отлични данни по местоживеене и критично отношение към извършеното.

Тяхното значение не е подценено, а правилно съотнесено с изобилната информация за системно упражняваното от подсъдимия насилие върху пострадалата, пише в съдебното решение. Заявеното от подсъдимия критично отношение към извършеното, изразено под формата на съжаление, не е пренебрегнато от въззивния съд.

То правилно е било оценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но неговото значение не следва да бъде надценявано, а е нужно да бъде съотнесено с поведението му след деянието, а именно вземане на телевизор, лаптоп и дрехи и напускане на квартирата, говорещо за безразличие.

По тези съображения Върховният касационен съд не намира основания за редуциране на размера на индивидуализираното от апелативния съд наказание на Борислав Николов, което е съобразено с тежестта на деянието и личността на подсъдимия.