Топ ченге разкри за първи път как е бил заловен сериен убиец №1 в България
17 януари 2022 13:06 Mobile watches 6678 прочита Mobile comments 0 коментара

Бившият шеф на "Криминална полиция" в Димитровград Димитър Маринчев е човекът, заловил най-големият сериен убиец в България - Недялко Димитров-Момата. В интервю за Виктория Пенкова от "Телеграф" той проговоря за първи път и за начина, по който е изработил килъра.

- Г-н Маринчев, вие сте човекът ръководил екипа, заловил най-големият сериен убиец в България – Недялко Димитров-Момата. Това е първото ви интервю. Разкажете ни как успяхте да изработите килъра и защо не взехте награда от МВР, а с нея се окичиха други хора за случая?
- Ние тогава представихме предложение за колективна награда „Полицай на годината“, но не знам какво се случи. Наградата я отнесе сектор „Тежки престъпления“ към ОДМВР-Варна. Ние малко останахме недооценени. Но не искам да се връщам назад.

- Казахте ми, че Момата е имал друг прякор. Какъв е бил той и как започна работата ви по него?
- Да, така е. Преди да станат известни хомосексуалните му наклонности, прякорът му е бил Злодея. Той има множество криминалистически регистрации и престъпления освен убийствата. Става въпрос за кражби, грабежи, автокражби, телесни повреди. Това е, преди да започне да убива. На наша територия имаше много престъпления, за които е бил и осъждан. А на въпроса как започна работата по него, след като получихме сигнал от брата на убития Бейтула, който ни съобщи, че го е открил мъртъв. Ние отидохме на огледа тогава заедно с цялото ръководство на областната дирекция и на РПУ-Димитровград. Тогава жената на Бейтула – Неврие, беше още жива, но после почина в болницата.

- Как разбрахте, че Момата ги е застрелял?
- След огледа се върнахме в районното да организираме всякакви други мероприятия. Позвъни телефонът и се обади един представител на криминалния контингент, който искаше да разговаря с мен. Казваше, че го е страх и ще бъде убит. Искаше да се видим на скрито място. Аз отидох на тази среща с личната си кола.

Става въпрос за Иво Минчев, който Момата нарича предател. След като говорихме и го убедих да дойде в РПУ-то, започна работата. Той разказа как с колата му Момата и любовникът му, също от контингента, са отишли при Бейтула, а Недялко го е убил. Като се качил след това в автомобила и се насочил към с. Скобелево, по пътя казал, че го е „очистил“ и му е „пуснал два куршума“. Иво оставя Момата и любовника му на моста към селото, те го пресичат и отиват към Чирпан и вече оттам хващат влак за Стара Загора. В града Момата имал заложен джип „Чероки“ в автокъща. Имал намерение да се укрият във Варна, защото имал приятели.

- Вие какво правехте в този момент, докато Момата и любовникът му бягат?
- Ние се свързахме веднага с министъра на вътрешните работи по онова време – Михаил Миков. Тъй като разполагахме с номерата на колата и на номера на любовника му, поискахме съдействие - да ги пуснат на подслушване. Министърът се разпореди и буквално след 30 минути стана ясно, че лицата са в клетката на Чирпан, после в Стара Загора и като взеха да се движат по конкретната улица към автокъщата, със съдействието на колегите от Стара Загора, които пуснаха тяхната група за задържане – яките момчета с маските, ги неутрализирахме.

- Излиза, че сте хванали най-свирепия сериен убиец на България по клетката на телефона?
- Да, точно така. След като беше заловен, го доведоха при нас и започнахме беседи, които аз и колегата Дилян Маринов ръководихме. Така се получи, че той отказа да разговаря с други хора. Ние работихме с него около месец и половина.

- Защо само с вас?
- Така потръгнаха разговорите. Тогава му взехме дрехите, за да направим експертиза има ли следи от барутни частици. Нямаше какво да облече. Аз му дадох дрехи от гардероба на баща ми, който беше починал преди година, и установихме някакъв контакт. Пушехме цигари заедно. В крайна сметка го убедихме, че като е извършил двете убийства, няма оттук насетне какво повече да крие. Така или иначе ще получи до живот.

- През цялото време какво си мислехте, докато го разпитвахте? Все пак това е сериен убиец, не е някакъв битов престъпник.
- Че е много хладнокръвен, пресметлив. За него жертвите бяха „боклуци“, „индианци“, „аборигени“. Той имаше високо мнение само за себе си. Обичаше да обгрижва любовниците си като момичета. Хвалеше се какво им купува. Той беше осиновен от втория мъж на майка си - Димитър Димитров. Преди това се е казвал Феим Мустафов. Вероятно това е оказало влияние на самочувствието му. Никакво чувство за вина не изпитваше този човек.

- Знаем, че освен 5 доказани убийства, му се приписват още поне 15. Това вярно ли е?
- Не. Смятам, че са 5. Има още едно, за което се колебая, но със сигурност е участвал, ако не е пряк извършител. Той имаше в съзнанието си страховит списък за убийства, като първи в него беше някакво лице от с. Козлец, Хасковско. Интересното е, че по-късно придоби самочувствие и започна да си доукрасява доста неща.

- Какво е да работиш със сериен убиец, с Чикатило, какво остана в съзнанието ви?
- С този човек винаги трябваше да съм нащрек. Той беше много жилав, ловък, възползваше се от всяка слабост по време на разговорите. През лятото на 2003 г., когато спряхме да работим ние с него и го поеха други колеги, той ги излъга. Прати ги да търсят някакъв труп в Любимец с цел да избяга. Той действително прави опит за бягство от ареста в Свиленград, като проби стената с лъжица. Хванаха го по чиста случайност.

Като я пробил, излязъл в коридора, който води извън РПУ-то. Срещу него идвали двама конвойни полицаи, които водят някакво лице. Първият дори му направил път, но вторият предния ден конвоирал Недялко и го разпознал. Веднага го арестували.

- Лично вас какво ви потресе от Момата?
- Хладнокръвието му. За него човешкият живот не представлява нищо.

- За доста от убийците, за които съм писала, чуждият живот не струва нищо. Този с какво се различаваше?
- През годините съм разследвал доста убийства. Почти всички извършители изпитваха някаква вина, търсиха оправдание сами пред себе си. Недялко обаче – не. Описваше как е убил жертвите, без да трепне. Интересното е, че твърдеше как има още килъри в България. Благодарение на неговите показания се разплете и случаят „Гранити“. Помните Стоян Стоянов беше отвлечен и убит от група лица. Един от тях е бил ликвидиран от самия Недялко, защото се разприказвал.

- Какво ви призна серийният убиец по време на беседите?
- Неговата злоба много ескалира и започна по-късно да лъже в интервютата си. Докато беседвахме, беше много по-откровен. Видях, че обясни как имал жена и деца, преди да стане хомосексуален, а такива нямаше. Пред криминално проявени лица обичаше да демонстрира и да се хвали какво е купил на любовниците си, проявяваше форми на нежност.

- Момата умря в затвора от инфаркт през 2016 г. Какво си помислихте тогава?
- Първото е, че Иво Минчев е изкарал голям късмет, защото Недялко се беше заканил да го убие. Логично е този, който го предаде, да е първи. А иначе го постигна някакво наказание.

- Пенсионирахте се през лятото на 2020 г. Липсва ли ви полицията?
- Да, това ми е животът. Служил съм 27 години, от които 18 г. в Криминална полиция, а от тях 9 години началник. Преди това разследващ полицай. Бивши полицаи няма (смее се).

- Случаят „Момата“ ли ви е най-големият?
- Смятам, че е така, макар че има още един случай отпреди години, който няма да забравя. Там бяха две убийства, извършени от двама души, но не на битова основа. Жертвите бяха възрастни хора с ментални проблеми. Първо ги подмамваха да им припишат имотите си, след това обещаваха, че ще влагат парите им в Гърция. Убиваха старите хора, за да заличат следите.

Хванахме ги благодарение на много добрите умения на колегата, който водеше тогава издирването - Валентин Рашков. Той беше майстор душеприказчик. От недомлъвки, от информации разбрахме кои са извършителите. Арестувахме двамата, а при единия направихме пробив и ни каза къде са труповете. Между Димитровград и Меричлери има некропол и голяма могила – Змийската чука се казва. Там бяха заровили единия труп, другият беше на по-малка могила, но пак в рамките на некропола. Когато ги вадихме, изкопахме и кости от античността. Получи се малко историческо.

- Знам, че имате случай, при който сте разкрили убийца 14 години след престъпление. Може ли да разкажете?
- През 1997 г. бизнесмен беше прострелян смъртоносно в дома си и му бяха откраднати златни накити, много пари във валута и левове. Мутренските години бяха, но убийството не беше такова. Разбрахме, че любовницата му го е убила, а после избягала в неизвестна посока с такси.

След 14 години, като изтупахме праха от делото съвместно със следствения отдел, решихме да пуснем СРС-та на дъщеря й. Уловихме разговор как кани майка си на собствената си сватба. Заловихме я на тържеството. Тя беше украинка. Представяла се през всички тези години с малкото име Люба и живеела на семейни начала в някакво русенско село./БЛИЦ.бг

0 коментара
Коментирай
ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар