Капитанът на българския национален отбор от Кресна, Кирил Десподов, даде обширно интервю за гръцката спортна агенция SDNA, в което засегна непознати аспекти от живота си.

Той говори за президента на клуба ПАОК - Иван Савидис, за старши треньора на тима Разван Луческу, за най-специалната титла за него и как се усеща "като у дома" в Солун и на стадион "Тумба". Накрая си спомня и за първите стъпки и как на 12 години е напуснал дома, за да се премести в Северна България.

"Самоувереност. Много. Това вероятно е първото нещо, за което се сещате, когато го чуете да говори. Може би защото от малък се е научил да не се предава, да се бори, да претендира. И в същото време е "гладен" за още повече. Както и да подбира хора и създава условия около себе си, които постоянно го мотивират. В ПАОК той намери среда с огромен натиск, но не се страхува", започва въведението на младата журналистка Елени Буду, която е автор на материала.

"Истина е, чувствам се много близък до ПАОК. Моят град е много близо до Гърция. Когато дойдох в ПАОК, им казах, че идвам всяка година в Гърция на почивка. Обичам вашата страна, вашата храна, вашата музика, слънцето. Обичам всичко в Гърция. И сега работата ми е тук... Може би това обяснява връзката ми с общността на ПАОК", разказва българският национал за първите си впечатления в тима.

"Толкова е хубаво това, което получавам от хората. Знаете, че е много важно за един футболист да се чувства обичан, както в отбора, така и извън него.

Това ви дава повече увереност, повече мотивация да покажете потенциала си, какво можете да постигнете и мога да кажа, че 100% получих много любов в Гърция от феновете на ПАОК. И аз честно казано се старая да върна същото уважение", започва роденият в малкия южен град Кресна четирикратен победител в анкетата "Футболист номер 1 на България".

След това разговорът минава на темата с адаптацията и как точно се чувства в момента: "Честно да ви кажа, чувствам се като у дома си. Нямам чувството, че играя в чужда страна. Когато подписах с ПАОК, им казах, че не искам време за адаптация, защото чувствам, че вече съм част от тази култура. Просто искам време да се адаптирам към нуждите на отбора и гръцката лига".

Оказва се обаче, че Десподов явно е свързан с ПАОК или както казват в България – "било му е писано" да облече черно-бялата фланелка.

"Ще ви разкажа една история – преди четири години, когато играех в Австрия имаше сериозен интерес от страна на ПАОК. Бяхме много близо до договор, но накрая нещо се случи и сделката не се стигна. Трябваше да дойда под наем в ПАОК с опция за закупуване. Тогава не се случи и може би не е било правилният момент. но ето ме тук и  в първия си сезон в ПАОК бях коронован за шампион. Перфектен сценарий", доволен е българинът.

А как се сбъдна този перфектен сценарий? "Обичам истината. Не само във футбола, но и в живота като цяло. Искам да ми казват истината, независимо дали ми харесва или не. Когато ви я казват, те са честни с вас. И ПАОК беше точно такъв като отношение към мен.

Те бяха много развълнувани от перспективата за моя трансфер, усетих го в поведението на всички хора в клуба. Всичко това беше направено за ден и половина, едва ли имаше два пълни дни. Веднага заминах за Гърция, за да премина медицински изследвания. Много съм щастлив от решението, което взех тогава и се чувствам доволен, защото инстинктът ми не ме подведе".

Какви са били другите варианти, освен ПАОК и дали е имало реална опция за трансфер извън Солун?

"Олимпиакос беше близо. Имах и други предложения, но не ме трогнаха. ПАОК действаше много директно и целенасочено. Извикаха ме, както и клуба, мой представител и изяснихме нещата. Имаше някои висящи финансови проблеми, но те ги разрешиха в рамките на един ден. Смятам, че и аз помогнах за осъществяването на трансфера, защото говорих с Лудогорец. Не им беше лесно да ме пуснат, бях лидер на отбора.

Имах много добри отношения с тях, отношения на уважение. Но вътрешно исках да си тръгна. Бях честен с тях. Казах им: Играх тук три години, спечелих всичко, време е да си тръгна след един сезон с 19 гола, 22 асистенции в 48 мача. Време ми и чувствам тази нужда в себе си. Искам да отида в нов клуб, да дам всичко от себе си, да печеля трофеи".

И тези трофеи започнаха да се трупат. Още в дебютния си сезон българското крило е първи в Гърция с клуба и признава:

"Това беше най-трудната титла, която съм печелил. Но това, което прави шампионата, който спечелих с ПАОК, много специален, са празненствата, които последваха. Наистина, беше лудост. Вие бяхте там, можете да разберете през какво преминахме. Не можете да си представите какво удовлетворение изпитах след мача с Арис в момента, в който спечелихме шампионата. 

Когато сезонът започна, малцина смятаха, че ние ще спечелим титлата. Виждах го. Но през последните няколко месеца, по средата на сезона, настроението започна да се променя. Все повече хора ни вярваха. По улиците му спираха и ми казваха, че можем да спечелим шампионата, трябва да спечелим шампионата. Но и в съблекалнята го повярвахме".

Треньорът на ПАОК – румънецът Разван Луческу казва, че разговорите на феновете с играчите на тренировките са помогнали за израстването на тима. Десподов е на същото мнение по отношение на влиянието на публиката.

"Около три години съм играл в ЦСКА София. Дойдоха един-два пъти феновете да говорят с нас след лош резултат. За мен тези моменти помагат на отбора, добре е. Да видя отблизо страстта на тези фенове, които са раздразнени, разочаровани, тъжни. Знам, че го правят с добри намерения. Но просто понякога трябва да мислим, че футболистите са хора, а не роботи. Всички правим грешки. Не е необходим допълнителен натиск. Но разбирам, че ПАОК е клуб с постоянен натиск. Натиск винаги да побеждаваш. Това е клуб с цели. И точно така, подобна ситуация ме мотивира. Когато виждам, че привържениците на отбора са раздразнени, както и ние сме раздразнени, това означава, че трябва да го оправим още от следващия мач. Цялото това взаимодействие помага на отбора. В последните феновете бяха там преди всеки мач. Те ни дадоха сила, казаха ни, че сме най-добрите, че ще спечелим шампионата. Много ни помогнаха".

Кирил Десподов поставя първенството на Гърция над това в България и то не малко, което е обяснимо предвид постиженията на клубовете в южната страна. Олимпиакос спечели Лигата на Конференциите, младежкият тим спечели турнира на УЕФА в своята възраст, а и Атина прие един европейски финал. Четири клуба са с много сериозни финансови възможности.

"Гръцкият футбол не е лесен. Определено е едно-две нива над това на България. Това е по-агресивен, твърд футбол. Спомняте ли си как започнах сезона си в ПАОК? Минаха десетина мача и не успях да вкарам, за мен беше труден период, трябваше да се адаптирам веднага. Затова повтарях тогава в интервютата си "не съм 100% готов, трябва ми време“. Но е нормално. Има добри отбори с добри играчи, които се борят докрай за шампионската титла. Определено е трудна лига". 

И сам си задава по-високи цели от постигнатите лични резултати - 47 мача, 13 гола, 13 асистенции: "Лично аз не съм много доволен от цифрите. Изпитвам вътре в себе си радост, защото дадох част от себе си за шампионското звание. Всеки от отбора има дял в него. Малки, големи, всички заедно. Що се отнася до статистиката ми, винаги казвам, че може да се подобри още повече. Но за първи сезон, в такава трудна година, в такава конкурентна лига, аз съм ОК. Знам, че ПАОК плати много пари за мен. Те чувстваха тази нужда да го направят и наистина ме искаха. Но знаете какво давате, за да получите. Дадох 100% от себе си, 100% съм професионалист. И вярвам, че са доволни от мен".

Той играе за представителния тим на България от 2017-а година и до момента е записал 48 мача, в които е отбелязал 13 попадения. След това той говори за треньора Луческу, какъв е като човек, както и за президента Иван Савидис. Но накрая се връща и в първите години на своя футболен път и как като съвсем малък се е отделил от семейството си, за да отиде в Ловеч.

"Когато бях на 12 години и отидох в Литекс, бях отшелник. Всички живеехме заедно, условията не бяха много приятни. Живеехме трима души в много малко пространство, нямах приятели. Бях на 12 така, не ми беше лесно. Исках да се прибера и се обадих на семейството си. След това баща ми говори с моя чичо и му каза, ще ме прибере.

На въпрос защо, баща ми казал: Кирил не си прекарва добре, плаче и ще се прибере. Тогава ми се обади чичо ми и ми каза: можеш да се върнеш, когато пожелаеш, това е единственото лесно нещо. Но ако искаш да постигнеш целта си, да станеш футболист, да се изградиш като характер, тогава трябва да издържиш и да дадеш най-доброто от себе си. Тогава си казах, че ще опитам още една седмица. В крайна сметка останах, хареса ми постепенно и ето ме тук, след години вече в ПАОК. Огромен клуб се появи в живота ми! Чест е да играя за него, завършва българският капитан./ БТА