Дълги години играех в Левски, но подкрепях вуйчо ми от Сектор „Г“ при Купата на ЦСКА през 2016 г.

Едно момче прави приятно впечатление с постоянството и израстването си в мъжкия отбор на ФК Банско. Роман Родопски дебютира в представителния тим през миналия сезон, а сега се превръща в неделима част от отбора за втора поредна година. Ето какво сподели роденият на 25.04.2005 година талантлив футболист пред официалния сайт на клуба:

-Роман, на какво се дължат добрите резултати на отбора от началото на сезона?
-Първата причина според мен е, че запазихме ядрото на целия отбор. Това започна да дава резултати в края на миналия шампионат, а сега вече се вижда надграждането. Опитните съотборници много ни помагат на нас младите. Никога не са ни упреквали, напротив – посочвали са грешките ни градивно, за да можем да се учим.

-Банско е място, на което се дава шанс на младите футболисти, както и на много местни момчета. Това помага ли ви?
-Смятам, че това е в основата да бъдем изключително добър колектив. Ние нямаме футболисти извън нашия регион, наистина сме много близки.

-Какво искаш да постигнеш с Банско този сезон?
-Да сме здрави и да нямаме контузии. Дай боже да продължавам с доброто представяне, да помагам на отбора всеки мач и да завършим минимум в топ 3.

-Къде искаш да продължиш кариерата си, ако искаш да се развиваш във футбола, разбира се?
-Аз винаги съм мечтал и съм се целил в най-високото. Мечтата ми е да изляза в чужбина, но това ще стане с много труд и постоянство. Знам, че няма невъзнаграден труд, но без да се трудиш няма как да постигнеш целите си.

-Казваш труд, но има твои връстници, на които не им се тренира… те са спрели с футбола още преди да са започнали.
-Знам, аз също познавам такива момчета. При първа трудност се отказват. Нямаш ли характер, нямаш място във футбола, той те изхвърля. В нашия отбор това го няма. Младите се опиваме с каквото можем да помогнем на по-опитните, да се раздаваме на всяка тренировка, да се опитваме да се развиваме.

-Но в един момент поглеждаш българските елитни отбори, в които е пълно с чужденци…
-Това още повече ме мотивира, защото знам моите възможности. Не омаловажавам конкуренцията, но това повече ме мотивира да работя и да покажа, че аз заслужавам да съм вътре в отбора, а не някой друг!

-Ти си племенник на Борис Галчев и най-логичният въпрос е от кой български отбор си?
-Хората навярно не знаят, но от 7 до 15-годишна възраст бях в школата на Левски. Никога не ми е било приоритет да играя в Левски, но така се получи. Майка ми и баща ми ме заведоха на Герена. Ние живеехме почти до стадиона, а баща ми подкрепя отбора и това беше негова малка мечта – аз да заиграя в любимия му отбор.

-В което няма нищо лошо…
-Да, но аз винаги съм искал да бъда в ЦСКА! Бях в Сектор Г на онзи финал за Купата на България срещу Монтана, когато ЦСКА взе трофея от „В“ група. Тогава отидох да подкрепя вуйчо ми, което беше най-нормалното нещо. Всъщност, именно той ме запали по футбола, гледах го по телевизията и исках да стана като него. Не се забравя атмосферата на този финал, Националният стадион беше пълен, по трибуните беше наистина невероятно… За мен това е най-честната купа, спечелена някога. ЦСКА от „В“ група го направи и то със състав само от български футболисти.

-Твоите съотборници в Левски знаеха ли, че си от ЦСКА?
-Да, всички знаеха. Но аз никога не съм смесвал нещата. Треньорите разчитаха на мен да давам най-доброто в мачовете, без значение от кой отбор съм. И когато играехме срещу ЦСКА, точно в тези мачове, винаги опитвах да показвам най-добрата си игра! Радвал съм се, когато им вкарвах голове…

-Кои бяха първите ти треньори в школата на Левски?
-Красимир Петров, след това Веселин Сърбаков, Светослав Колев и Петър Карачоров. След доста години на „Герена“, преминах в школата на Септември, след това в Славия и вече втори сезон съм в Банско. Когато ми казваха, че Трета лига е голям трамплин, не бях съгласен и не вярвах… Още след първия полусезон осъзнах колко е полезно да натрупаш опит, да се сблъскаш с реалността и да видиш какво представляват мъжките мачове.